Записки по маншетите

Сблъсъкът на писателя с властта е тема, която преминава през цялото творчество на Михаил Булгаков, но за пръв път присъства по-отчетливо в ранната му автобиографична повест „Записки по маншетите” (1922), която авторът така и не доживява да види отпечатана в родината си. С неподражаем хумор, неочаквани обрати и магически елементи Булгаков пресъздава очевидната нелепост, ирационалност и абсурди на болшевишката система. Освен „Записки по маншетите” сборникът съдържа още девет разказа, писани в периода 1922 – 1926 година. Тези ранни творби на Булгаков вече очертават теми и сюжети, свидетелстващи за редкия му талант и доразвити по-късно в шедьовъра „Майстора и Маргарита”..

Михаил Булгаков влезе в руската литература с мощ, подобно на Фьодор Достоевски и Лев Толстой.

Максимилиан Волошин

В „Записки по маншетите” намираме наченки на демонически елементи, характерни за цялото творчество на Булгаков и изразени най-пълно в „Майстора и Маргарита” – роман, който представлява сам по себе си истинска христоматия по демонология.

Рита Джулиани

Влиянието на руската класическа литература безспорно се долавя в „Записки по маншетите”. За Булгаков Гогол винаги е бил кумир.

С. А. Садихов

Булгаков пише остро, силно и ярко – като със скалпел!

Sunday Times