Маркета Лазарова

Владислав Ванчура (1891-1942) е един от класиците на чешката литература и знаково име за прозата от началото XX век редом със съвременниците си Карел Чапек и Ярослав Хашек. През 20-те и 30-те години на миналото столетие той налага свой неповторим стил, основаващ се върху езиковия експеримент и поетичната метафорика. Милан Кундера, който посвещава цяла книга на творчеството на Владислав Ванчура през 1960 г., казва, че метафорите му са достатъчни за няколко поколения поети. Романи като „Хлебарят Ян Мархоул" (1924), „Орни и бойни поля" (1924), „Последният съд" (1929), „Маркета Лазарова" (1931), „Краят на старите времена" (1934), „Картини от историята на чешкия народ" (1939-1940) монументализират човешката участ чрез лиризацията на прозата, архаизацията на изказа, близостта до мита и приказното.

Маркета Лазарова (1931) е един от най-важните и интересни романи на чешката литература от миналия век. Сюжетът му се развива в далечното минало на Средновековието, но повествованието страни от всякаква времева и пространствена конкретика и така се превръща в универсален разказ за честта, достойнството и верността. Красотата на метафоричния език и лиризацията на изказа превръщат творбата в баладичен разказ за вечната любов.