Тази нощ я видях

Романът проследява няколко години от живота на Вероника Зарник,‭ ‬млада жена от богато люблянско семейство,‭ ‬повлечена от вихъра на размирната история,‭ ‬и разказва за нейното тайнствено изчезване.‭ ‬Петима души говорят за нея,‭ ‬за себе си и за неспокойната ситуация в Словения преди и по време на Втората световна война.‭ ‬За времето,‭ ‬погълнало като чудовище не само активните участници в историческите събития,‭ ‬но и хората,‭ ‬живели на ръба на буреносните промени,‭ ‬без да ги разбират напълно‭ – ‬чието желание е било само да живеят.‭ ‬Но‭ „‬само‭“ ‬да живееш е илюзия,‭ ‬това е момент,‭ ‬когато в привидно сигурната и идилична атмосфера на един замък в подножието на Алпите не е било възможно да избегнат връхлитащата ги вълна на насилието.

За Вероника разказва‭ ‬някогашният й любовник,‭ ‬офицер от Югославската кралска войска,‭ ‬който през‭ ‬1945‭ ‬г.‭ ‬попада във военнопленнически лагер в Палманова‭; ‬историята продължава нейната майка,‭ ‬чакаща завръщането на дъщеря си в един малък апартамент в люблянско предградие,‭ ‬потънала в спомени и неспокойна в плахите си надежди‭; ‬за героинята говорят още лекар от немската окупационна войска и прислужницата на семейството‭; ‬накрая‭ – ‬някогашен партизанин,‭ ‬предизвикал с неясни и противоречиви лични мотиви нощната акция,‭ ‬довела до трагичната съдба на господарите на замъка.

Драго Янчар (Марибор, 1948) е словенски писател, драматург и есеист. Директор е на най-старото книгоиздателство „Словенска матица". През 1985 г. пътува до САЩ като Фулбрайтов стипендиант за хора на изкуството, а през следващите години специализира в Германия, Австрия и Великобритания. От 2001 г. е редовен член на Словенската академия на науките и изкуствата.

Янчар е най-превежданият словенски писател; негови книги са излизали на английски, френски, немски, руски, италиански, испански, хърватски и много други езици. Често участва в литературни четения и изнася лекции във водещи културни центрове по света. Лауреат е на редица словенски и международни награди.

Автор е на романите:

Трийсет и пет градуса – 1974;

Роб на галера – 1978;

Северното сияние – 1984;

Неприлично предложение – 1993;

Звънтеж в главата – 1998 (бълг. изд. 2003);

Катарина, паунът и йезуитът – 2000;

Градителят – 2006 (бълг. изд. 2011);

Дърво без име – 2008.

Автор е на пиесите:

Дисидентът Арнож и неговите хора – 1982;

Големият брилянтен валс – 1985;

Всички тирани мамелюки имат жалък край – 1986;

Дедал – 1988;

Падението на Клемент – 1988;

В дебнене на Годо – 1888;

Халщат – 1994;

Северното сияние – 2005;

Махалото тиктака тихо – 2008.