Времена

ДЪЖДОВЕТЕ

Неизбежни неща, неизбежни неща ще се случат.

Дъждовете валят – тъй студени в нощта и беззвучни,

дъждовете валят… От Христа насам тъй продължава.

Неизбежни неща, неизбежни неща приближават.

Няма никой… В дъжда се стълпяват нещата незрими.

На езика на смъртните – тайна е тяхното име…

В полунощния час се усеща дъхът им тъй близко.

Очертания смътни стъклата студени притискат…

Няма никой. Душите са само тревожни и будни

Под далечния тътен на тази вселена безлюдна…

Плъпват сенки и нейде в дъжда странни звуци се раждат.

Неизбежни неща, неизбежни неща ни обграждат…

И се сбъдва поред всяка буква в Свещената книга –

Всеки помисъл, жест, всеки грях, всеки страх ни застигат.

Дъждовете валят, като в треска се моли капчукът…

Неизбежни неща, неизбежни неща ще се случат.

И се лее дъждът – Божи пратеник в свят безутешен.

Неизбежният кръст ни причаква сред сънища грешни.

И от дланите капе кръвта ни – отровна и тъмна…

Но следи от пироните няма, когато се съмне.

Как думите насъщни са сякаш под конвой!

Каква лъжа остава да кажем в стиховете,

преди с послушна точка да възвестим отбой?!

Дано ме чуе някой. Продрахме си гърлата

от викове безумни, с безумните тълпи...

И не разбрахме, че съсирват свободата

варосаните ни мечти.

Дано ме чуе някой... Безлюдно. Глухо. Пусто.

И докато не виждам ни изход, нито път -

реката ще изхвърли нечия обувка,

ще кривне край върбите и ще обърне гръб...