Шепа лъскави череши

По-неуловим от мисъл,

ангелът наминал снощи.

Върху въздуха написал:

„Стой тук. Рано ти е още.“

От леглото ми откраднал

две безсъния, за спомен.

И едно перце му паднало.

И един копнеж огромен

във съня ми се заселил,

за да знам какво сънувам.

Той допълнил: „Я по-смело!

Явно е, че съществувам!“

И излязъл през стъклото,

гладко, без да се пореже.

Стъпвал над снега, защото

знаел, че снегът е нежен.

И защото ще го чакам,

и във знак, че ме наглежда,

той разопаковал в мрака

няколко звезди надежда.