Стихове 2012 - 2013

КОЛЕДНА ПРИКАЗКА

Не бе ми се случвало досега да съм бил

преди Бъдни Вечер така сам и унил,

но този път, както си раздигах книжата,

за да очистя малък кът за елхата,

открих плик неотворен, който – както личеше

от клеймото му – беше

получен през март. Цял препасан със скоч

и с печат „Препоръчано“, той на вид бе точ-в-точ

брат на много подобни без всяко съмнение,

съдържащ поредната „стихосбирка за мнение“…

И така се оказа… Но, зачел се в писмото,

още в него самото

почувствувах някаква интонация, нова

за писмата от този род. И пак нещо такова

още в първите стихове подир миг ми се мярна

една малка подробност удивително вярна,

и след още три – четири находки такива

вече питах по жицата една, явно щастлива,

учителка в пенсия от комплекс „Мусагеница“,

дали всички в комплекса им само музи и гении са,

та така са го кръстили. И за свойта вина

че тъй късно обаждах се, си изпросих една

опрощаваща дума и предрекох й щедро

успехи на едро.

При което със слух

изтрениран я чух

- учителка уж, а като ученичка -

да преглъща, да прави при някоя сричка,

един мъничък стоп,

един трогващ синкоп…

И тъй весело, мило

всичко бе се развило,

че беше отнесло от мен всичко унило -

един квант добринка

бе направил така,

че снегът вън танцуваше, бял и приказно млад,

и разкошна елха беше целият град,

и аз виждах й блока, и апартамента й

беше станал по-празничен… Но и при мен тъй

всичко беше по-коледно… Станал даже по-ярък

поради закъснението, моят скромен подарък

- малка мека пътека

от човек към човека -

ми бе върнат обратно в нежен акт на обмен:

бях го мислил за нея, а той бил и за мен.