Италия, България и Балканите (1870–1919)

Статиите представляват разширен вариант на доклади, изнесени на 23 и 24 септември 2011 г. в рамките на българо-италианския симпозиум „Италия, България и Балканите (1870–1919)“, чийто домакин бе Институтът за балканистика с Център по тракология (ИБЦТ) към БАН. Симпозиумът е част от програмата на двустранния проект за научно сътрудничество „България, Италия и Балканите (1870–2010)“, сключен за тригодишен период между ИБЦТ и Университета „Рома Тре“ по инициатива на Александър Костов и Франческо Гуида, които са и негови ръководители.

В сборника читателят ще може да научи непознати факти за връзките между българи и италианци още от времето на националните възраждания на двата народа. Ще открие нов прочит на известни събития от нашето минало, пречупени през призмата на чужденеца дипломат, юрист, журналист или пътешественик авантюрист. Ще срещне личности, за които дори не е и подозирал, че се числят сред строителите на съвременна България и нейните балкански съседи. Ще се преклони пред вещината и професионализма на българските дипломати, съумели да дадат точни преценки за ставащото на балканската шахматна дъска в началото на ХХ век. Ще се изненада от проблемите, вълнували седящите на студентските скамейки, от дързостта на взетите политически решения, от неумолимостта на историческите провали. Ще се замисли над самотата, тегнеща над твореца и владетеля. И най-сетне – ще се трогне и смирено ще склони глава пред самоотвержеността, ентусиазма и скромността на шепата италианци, отправили се към Сливница, за да помогнат на нас, българите.

СЪДЪРЖАНИЕ

Надя ДАНОВА, Българо-италиански срещи през ХІХ век

Антонио Д’АЛЕСАНДРИ, Нация, държава, право. „Раждането“ на България в италианската правна култура през втората половина на ХІХ век

Франческо ГУИДА, България от Батенберг до Стамболов: италианската гледна точка

Рита ТОЛОМЕО, Италианската политика спрямо княжество България от Освобождението до признаването на Фердинанд за български княз (1878–1896)

Алберто БАШАНИ, Новите Балкани при срещата им с италиански дипломати и журналисти. Италия и обявяването на независимостта на България

Добринка ПАРУШЕВА, Мария-Луиза в България: oбразът на княгинята в спомените на съвременниците

Ивайло НАЧЕВ, Италианската връзка в създаването на балканския град: Макс Фабиани и Любляна в началото на ХХ век

Момир САМАРДЖИЧ, Трансбалканските железопътни проекти и Италия (края на ХІХ – началото на ХХ век)

Александър КОСТОВ, Италианските архитекти и инженери и строителното дело в България от Освобождението до Първата световна война

Илиана ИЛИЕВА, Италия и албанският въпрос: щрихи от българските дипломатически документи (1900–1912)

Светлозар ЕЛДЪРОВ, Към „българската глава“ от биографията на архиепископ Роберто Менини (Календарната реформа, конкордатът и униатският проект)

Джузепе КОСУТО, Адриано Колочи Веспучи в България (1885–86)

Пенка ДАНОВА, Иван Д. Шишманов и най-ранното преподаване и изследвания по история на италианската литература в Софийския университет

Антоанета БАЛЧЕВА, Пътят на Пенчо Славейков към Италия – порив за нова идентичност на българския интелектуалец