Избрано

„Навремето Георги Господинов спонтанно формулира: Едвин Сугарев не пише стихотворения - пише книги. Аз бих казала: по-скоро концентричните кръгове са метафората на неговото писане. Концентрични кръгове, вглъбяващи се отвън навътре. В този смисъл Едвин Сугарев не пише и книги - пише книга. Пише Книгата. (...) Това е и поезия на микроскопичните вглеждания. А ако трябва да направя обобщение за творчеството му - бих го нарекла космогонична поезия, задвижвана от архетипното сцепление на героя и съзерцателя."

Елка Димитрова

„Безброй са и сцените на любовното, неговите театрални жестове, но и неговите метаморфози. Безброй са начините и формите да се усеща, да се преживява, да се мисли и постига любовта. Тук, в тези поеми, любовта е вечност, тя е абсолют. Тя се самоопределя - за нея няма външна мярка. Тя няма нужда от други основания, освен самата себе си."

Михаил Неделчев

„Една драматична поезия, в чиито предимно широки, плавно разгърнати стихове кънти неистово разместване на пластовете в социалното битие и съзнание, едно апасионато, което изведнъж придобива пронизваща острота и безизходна сложност, с угрижено търсене на съпричастие в прямотата на разкрепостеното слово

Иван Теофилов