Студената пот на дъжда

РИСУВАНЕТО КАТО ЕСХАТОЛОГИЯ

Рисунките на Николай Майсторов, преди да сме приели или отхвърлили, вече са ни сполетели. Преминали са с оксижен през залинялото съзнание, през подпухналата плът. Рисунки, които разбулват страстта, греха и страха, навеждат ни в собствените пропасти, разравят психическата и духовна памет, укрепват неуверената надежда за спасение. Изображения, в които падението и покаянието, краят и Съдът, стават разтърсващо видими. Хората на Николай Майсторов - познали голотата си и питащи за опрощение. Човеци, загубени между робството на тялото и обещаната свобода. Скитници между ужаса на това тук - крайното и граничното, и упованието, взора в онова там - безкрайното и безграничното.

Рисунки - саморазтерзаване. Разтерзаният Аз, изкушен от презрения грях, отпиващ болката и с последна надежда за всеопрощение. Азът, между обречеността и метафизичното очакване. Рисуването на Николай Майсторов - задъхано жестикулиране, черти, драски - психограми, пластичен израз свободен да следва единствено вътрешния импулс към саморазкриване. Вик, конвулсия, падане и ставане, качване, есхатологичния екстаз на духовно жадния. Екзалтиран акт на символично жертвополагане на живота, за да се роди истината за него. Изпитанието е за нас, човеците. Всеки -колкото може да понесе. После е Съдът...

Станислав Памукчиев