Гласът ми, без глас

„Този творец владее мащабите на духовните пространства. Неговото пътешествие в есхатологическите глъбини на библейските тестове ни убеждава, че той е от безстрашните пътници „които търсят“ небесните врати „на Спасението“ според точното наблюдение на Светлин Русев. Художникът е открил и преминал през тези небесни врати – чрез педелна концентрация и съзерцание, чрез пределна концентрация и съзерцание, чрез саможертва и смирение е прозрял, че противоречието в душата на мислещия човек ражда всесъздаващата болка на самотата. И както самият Николай Майсторов подчертава, тя е стъпало в две посоки: „Първата посока е в безличната пустота на материалната граничност на земния ми път като съблазън на сетивната преситеност. Втората е борбата ми за Вяра, раждаща силата на вътрешния поглед или животът като отдръпване, като жертва, за да се роди творящата човешка енергия“.”

- акад. Иван Гранитски

***

Животът съмнение,

прокудена мисъл, провлачена песен.

Вик на птица изплашена прогонва страха,

излита високо, отново пропада,

трепти - надежда простреляна.

Животът... вяра забравена, игра загубена.

- из книгата