Изкопът

Действието в повестта Изкопът се развива в Съветска Русия в края на 20-те години на XX век. Първата петилетка - петилетката на индустриализацията и колективизацията. Започва строителството на „светлото бъдеще". Прави се огромен изкоп за бъдещ пролетарски дом, в който ще живеят щастливо всички съзнателни членове на обществото. В него заедно с надеждите на отчаяните от глад, изтощение и необяснима тъга, но предани на Идеята пролетарии се полагат и труповете на „враговете на социализма". Абсурдното и уродливо съществувание в „Изкопът" въплътено в абсурдния и уродлив език, внушава крушението на един утопичен Идеал, в името на който се принасят в жертва човечността и нормалността.

Андрей Платонов (1899-1951) е автор на поезия, разкази, повести и романи

(„Чевенгур", „От полза", „Усъмнилият се Макар" „В прекрасния и гневен свят",

„Щастливата Москва", „ Джан"...), голяма част от които са издадени десетилетия по-късно. Приживе е подложен на ожесточени критики и нападки, животът му е пример за това, как са били съсипвани животът и съдбата на големите съветски творци, които не са поставили своя талант в услуга на идеологията и властта.