Звездната пустиня

Разкази • Фантастика • Приказки

„Гениалността на Платонов не подлежи на съмнение или на обсъждане. Платонов не е просто личност, той е явление.”

– А. Н. Варламов, критик

***

Андрей Платонов е ярък представител на руския авангард. Сравняват го с Джойс, Кафка, Достоевски, Йонеско и Бекет. В произведенията му има елементи на гротеска и утопия. За него казват, че изобразява реалистично абсурда на живота в СССР. Използва потресаващ език. Успява да съчетае несъчетаеми понятия и внушенията му притежават страшна сила. Често подбира думите така, сякаш минира текста с експлозиви.

Много от разказите на Платонов, както и приказките му, се възприемат като притчи. В настоящия сборник специално са включени неизвестни на българските читатели творби, които са лирични и драматични, затрогващи и пълни със състрадание. За пръв път на български език се публикуват негови приказки. Фантастичните разкази в книгата са продължение на възторжените мечти на писателя от неговата младост за по-добър живот с помощта на научния прогрес и опитомяването на природата.

– Огняна Иванова

***

Андрей Платонович Климентов (1899-1951) /Андрей Платонов/ е съветски писател на произведения в жанра съвременен роман. Завършва Воронежкия железопътен политехнически институт, работи за вестници, включително като военен кореспондент по време на Втората световна война.

Приема болшевишката революция с ентусиазъм, става член на революционния комитет, пише в списание „Железный путь“ и участва в гражданската война първо като военен кореспондент, после като помощник машинист и като войник от специалния отряд.

От 1919 г. публикува собствени стихове и очерци в различни вестници. През 1922 г. е издадена първата му стихосбирка „Синята дълбина“. В периода 1927-1930 г. създава най-добрите си произведения: „Изкопът“ и единственият му изцяло завършен роман „Чевенгур“. Иновативни като дух и съдържание те отразяват утопичния дух на строителството на новото комунистическо общество. Публикувани са едва през 80-те години.

През 30-те пише литературна критикa и пиеси. След публикуването на повестта му „Впрок“ през 1931 г. получава неодобрение лично от Сталин и оттогава започват репресии над творчеството му.

Андрей Платонов умира от туберкулоза на 5 януари 1951 г. в Москва, СССР.