Предлаганото изследване е първото по рода си извороведско мащабно изследване на физикогеографското, икономическото, демографското и политическото състояние в древна Тракия, както и на общия културен растеж на населението.

Историческата география е извороведска дисциплина спрямо общото историческо изследване. Тя включва възстановяването, локализацията и различното за отделните епохи значение на топонимите, оронимите, хидронимите и етнонимите; това е първата фаза на анализа. Историкогеографекото проучване започва да дава резултати с висока стойност за актуалните днес комплексни издирвания тогава, когато се види връзката между установените вече географски и етногеографски термини в движение, т. е. като проекция на общите исторически закономерности и явления. Другояче казано, дисциплината обхваща: взаимообусловеността между физикогеографските и икономогеографските фактори заедно с ролята на суровинните източници и пътната мрежа; съвкупното значение на тези предварителни условия за демографското развитие на страната като съществен елемент на производителните сили и

като основа на стихийно образувалата се етногеография на страната; обратната връзка между етногеографския състав с политическата му организация и напредъка на производителните сили; на последно място — районирането на територията по средища и области на духовна и материална култура в съотношение с предишните проблеми.

Атласът към изследването върху историческата география на тракийските племена до III в. пр. н. е. представлява синтезиран картографски израз на анализа и изводите, направени в текстовата част.

В хронологически аспект атласът се дели на две големи части.

Първата обхваща 21 карти за времето XIII—VI в. пр. н. е. Тази група карти отразяват опит за доста подробно очертаване на племенните територии, започвайки от Югозападна Тракия, следват племената от централната южна група, Югоизточна Тракия, Средна Източна Тракия, Родопската област, Западна Средна Тракия и северните тракийски племена (трибали, кробизи, гети, племената между Прут и Днестър и на североизток от тях).

Втората голяма част обхваща останалите 20 карти, които хронологически достигат до времето на Севт III. По съдържание се различават значително от картите, номерирани от 1 до 21. Те отразяват новите моменти в политическото развитие на тракийските племена — държавно-политическите организации, започвайки с държавата на Терес. Оттук до края на атласа картите имат преимуществено политическо съдържание, като е отразено главно състоянието на одриската държава.

Тираж 1000 бр.

Книгата е антикварна и е единична бройка.