Блъгариянството. Религията на седемте

В „Блъгариянството“ Милош Сидоров лансира една нова теза за българското народностно име. Изследвайки огромен брой археологически паметници в нашата страна, в Македония, Албания и дюуги европейски и американски музеи, интерпретирайки наново добре познати сведения на древни хронисти и историци, той стига до заключението, че народностното ни име произхожда от религията, наречена от него „блъгариянство". Авторът припомня, че самоназванието ни през средните векове е не „болгари", или „булгари" (така ни наричат гърци и франки), а „блъгари" и това наистина е така. Дори до средата на XIX век върху икони на „Св. Седмочисленици" или „Св. св. Кирил и Методий", рисувани от дебърски майстори, може да се прочете определението „блъгарски просветители".

А какво е „блъгариянството" - според автора това е религиозна идея, която обожествява седемте небесни светила, които се виждат от Земята - Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Сатурн и Венера - всички те обединени от

Небето - Тангра (Ден Гои).

Сидоров смята, че тази вяра са изповядвали не само тюрките утигури, котрагури и оногондури, но и славянските племена в Мизия, Тракия и Македония. Това обяснява лекотата, с която в 681 г. седемте славянски племена в Мизия влизат доброволно в българската държава, постоянния и реализиран в IXвек стремеж на славянските племена в Тракия и Македония да се откъснат от Византия и да се обединят с България. Това обяснява и липсата на каквито и да е етнически и религиозни конфликти в българската държава между славяни и тюрки през езическия й период, т.е. в течение на почти два века. За лесно възбудимото на тази тема в средновековната епоха население на Европа липсата на такива конфликти е наистина феномен.

И така „блъгарин" означава „човек от вярата на седемте". След сливането на славяни и тюрки и обединението на всички вярващи в границите на българската държава между 800-850 понятието загубва религиозния си смисъл и става етноним.

С тази книга в българската историческа наука е направен нов сериозен научен принос. БОЖИДАР ДИМИТРОВ

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР - ст. н. с. Б. Димитров 7

I. ДОЛНАЯ ЗЕМЯ ОХРИДСКАЯ

Български съкровища в Албания 11

Хроники и легенди за старите българи 34

II. ВЯРАТА В СЕДЕМТЕ НЕБЕСНИ СВЕТИЛА

Свещеното число СЕДЕМ 56

Световният потоп и българският прародител 73

Народи и градове на „Седемте" 78

Блъгариянската менора и блъгариянските фибули 85

Седмолъчната розета от Плиска и златният пръстен от Брестовац 91

Скитският пантеон, „Скитското заблуждение" и „Славянската религия" 106

„Седемте племена" и „Скитското заблуждение" 115

Космоцентричното блъгариянство и антропоцентричното християнство 134

Богомилите - евангелизираните блъгарияни 149

Следи от „Седемте" в българския фолклор 181

Книгата е антикварна и е единична бройка.