Стихотворения

Някога, когато бях млад и вече пишех първите си добри стихотворения, прочетох едно от тях на художника Петко Добруджански. Просълзи се топ -дали от стихотворението или от неговата си чувствителност - не разбрах. Но когато се овладя, каза ми: „Сложи това стихотворение в едно гърне. И слагай в гърнето най-хубавите работи, които ще напишеш... Както спестовните хора спастрят всяка припечелена жълтица. И един ден ще бъдеш богат човек." Не слагах стихотворенията си в гърне - дори само за това, че не знаех имам ли стихове със стойността на жълтици. Но запомних думите на художника. Сега вече него го няма и аз питам себе си станах ли богат човек.

Но кажи ти, читателю, добра ли беше идеята за гърнето и много ли има още до богатството, което младостта обещава щедро и великодушно...