Предизвикателството на Йерусалим. Пътуване по Светите земи (с послеслов от папа Франциск)

Няколко години след издаването на книгата му „Нощта на огъня”, в която той разказва за срещата си с Бог в пустинята Хогар и двайсет години след началото на поредицата за различни духовности „Кръговрат на незримото” Ерик-Еманюел Шмит преживява „второ обръщане” в Йерусалим. Това се случва по време на поклонение в Светите места, направено по покана на папа Франциск. То го води до изненадващи преживявания и вътрешни промени. Моменти на благодат и братство.

Пътуването на Ерик-Еманюел Шмит започва в Назарет, заедно с други поклонници, а след това го отвежда до основните места на християнството: планината Тавор, Тивериадското езеро, Капернаум или Хълмът на блаженствата, по целия кръстен път на Христос. Но именно в Йерусалим, на Божи гроб, духовната и интелектуална вяра на Ерик-Еманюел Шмит намира своето „въплъщение”…

Ерик-Еманюел Шмит се среща и с папа Франциск. „Той ме слушаше, сякаш бях интересен. Слушането му изважда най-доброто, защото е толкова дълбоко, колкото и речта му”, споделя писателят. Трогнат и вдъхновен от срещата, започва да пише веднага щом се завръща: „Когато се случват духовни движения, в наш интерес е да ги съобщим на другите… да им говориш за себе си и да отваряш врати за тях.” Предизвикателството на Йерусалим, едно от редките места на този свят, което и трите монотеистични религии считат за свещено, е всъщност цяла поредица от предизвикателства, които са отправени към човечеството, към Църквата, както и към всеки един от нас: именно чрез откриването им и като ги приема, писателят се връща преобразен.

Удивителен е контрастът между преживяното от Е.-Е. Шмит и последните събития в Израел и палестинската територия, както и посланията, които писателят и папа Франциск отправят към света.

***

„Духовността е изход, а не удобно допълнение към живота. Само духовността може да ни издигне, да ни направи смирени и повече братя. Виждам пътя. Аз съм трагичен оптимист. Човекът напредва само чрез трагедии, катаклизми и войни. Не виждам в историята напредък чрез желанието за добро, а чрез же¬ланието да се избегне най-лошото.

Камъните успяват да постигнат онова, което хората не са в състояние да направят – да съществуват съвместно. Защо? По силата на какво отклонение от нормалното не разполагаме с мъдростта ча камъните? Какво са разбрали те, което ни убягва на нас?”

- Е.-Е. Шмит