Изповеди на изчезналите места

Вманиачаването по красотата въобще не беше порок, присъщ само на членовете на семейството ми или на близките ми роднини, а болест, поразила цялата албанска нация. За пръв път се убедих в това при посещението на един много симпатичен наглед чужденец малко след падането на комунистическия режим. Тъй като бях негова придружителка по време на престоя му, той ме помоли да му преведа думата i bukur, която непрекъснато чуваше от хората около себе си. Казах му, че това означава „красив"... Обясних му, че красотата е на голяма почит в страната ни и хората я ценят, обсъждат я и са напълно обсебени от нея. Остана доста учуден. Учудването му обаче бе безпределно, когато го запознах с група начетени, интелигентни хора, говорещи свободно френски език, и той се впусна в оживен разговор с тях за Енвер Ходжа.

След няколко минути се приближи до мен, целият пребледнял:„Не може да бъде!... Твърдят, че Енвер Ходжа бил диктатор, тиранин, деспот, потисник, изрод, ненормалник, параноик, демон и главорез, обаче накрая всички добавят: но пък какъв красавец беше само!"

Беса Мюфтиу