Фобии и утопии

Книгата се вглежда в българската драматургия от тоталитарния период 1944 - 1989 г. Интересът е насочен към взаимодействието между текстовете и политическата ситуация, в която те се появяват. В процеса на паралелно движение между минало и сега се търси отговор на въпросите как авторите усещат и преосмислят своето време, как, създавайки въздействащи вербални и визуални фигури, отварят своеобразни „канали" към онова, което ще се случи по-късно; какви са предчувствията, логическите предпложения, случайните открития, прогнозите за човешко развитие. Нужно е да запазим, отразим и преосмис-лим следите на това, което е било, за да се освободим от неговата непосилна тежест и да добием ясна стратегия към него и за в бъдеще... Без да се отказваме да следваме приказния силует на свободата, който отново и отново подпалва въображението ни