Андроник

„Пълнотата на „Андроник" е резултат от съчетаването на поетически пластове и внушения, на притегателна със своята релефна образност атмосфера, пренасяща читателя във въображаеми пространства и съновидения. Тази пълнота идва от острото фокусиране на отделни важни за решенията на персонажите сцени, от сгъстяването на времето, от последователните стилизации, създаващи усещане за иносказателност и мъдрост в безусловното приемане на живота с неговия безкраен кръговрат от парадокси и последователности. (...) В плана на тази поетическа представа за противодейств ие и единство на пространствата (близко и далечно; свое и чуждо; познато и непознато) се разполага и мисълта за привличането, за любовта, но също така и за техните следи през времето. Тези следи са понякога прави, понякога криволичат, но никога не се губят напълно, а подлежат на периодични (но не и равноделни) завръщания. Във връзка с това „Андроник" успява да заговори по оригинален начин за предопределението, което ни води сигурно по пътя независимо от лутанията или - напротив - тъкмо заради тях."

Борис Минков

***

Анна Топалджикова е професор по История на българския театър в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Автор е на книги в областта на историята и теорията на театър, на театрална драматургия и на романите: "Ледовете", "Отлитащото време - лъч светлина през обектива. (Фотографската фамилия Карастоянови)", "Амарила не обича текила."