Отлитащото време. Лъч светлина през обектива

Пред нас е едно необичайно и завладяващо четиво, разположено между териториите на историческото изследване, на мемоарния и фикционалния разказ. Тук са събрани и взаимно усилени дълбоки пластове на времето и личен опит - с изключително чувство към визуалния образ и паметта, която той носи, със заговарянето на документалното в непосредствената интензивност на преживяното. С лекота Анна Топалджикова създава усещане за това как всичко случващо се в „голямата история" е преминало през разработените в семейството на Карастоянови нови медии: през авантюрно донесената от Белград печатарска преса, през фотографските ателиета, през малкото общество на приятелските кръгове, през семейната митология на знаменателни съвпадения или изобщо в пулса на динамично живеене във и между различните епохи. Една съпреживяна история на модерните времена и на тяхното изпълнено с парадокси налагане В българска среда.

Борис Минков