Владетелят

„Владетелят“ (на италиански: Il Principe, издавана на български и като „Князът“ или „Принцът“) е най- известното произведение на ренесансовия мислител, философ и дипломат Николо Макиавели.

Създадена през 1513 г., книгата е публикувана посмъртно през 1532 г. Авторът я посвещава на влиятелното флорентинско семейство Медичи, чието благоволение Макиавели по този начин се опитва да спечели.

Смята се за едно от първите — ако не и първото изобщо — произведения на политическата философия. В книгата с неприкрита яснота, граничеща с цинизъм, са анализирани механизмите на власт (завладяване, укрепване, задържане на властта и т.н.). Едно от главните действащи лица които са описани в книгата е Чезаре Борджия.

Интерпретацията на "Владетелят" води до появата на т.нар. макиавелизъм и антимакиавелизъм.

"Владетелят" отчасти се възприема като един от първите трудове на модерната философия, по- конкретно модерната политическа философия, в която ефикасната истина се смята за по- важна от който и да е абстрактен идеал. Трудът също така се намира в директен конфликт с доминиращите Католическа и схоластична доктрини относно начина, по който да се разглеждат политиката и етиката.