Глаголици • Кирилици

Христофор Тзавелла е роден в костурското село Руля, Гърция, през 1934 година. Баща му е от видния сулиотски клан Тзавеллас, който род е един от създателите и военните стратези на Сулиотската федерация в Епир, Гърция, оказали яростна съпротива срещу борбата за разширяване автономната власт на Али паша Янински. Към рода принадлежат национални гръцки герои като Ламброс Тзавеллас, Фотос Тзавеллас и Кицос Тзавеллас (вж. статията за клана Тзавеллас). Майка му е от рода на войводата Илия Дигала. По време на Гражданската война в Гърция през 1948 г. като част от т.нар. "педомазома" (на гр. ???????????")е изведен като дете от комунистическите части извън Гърция като дете бежанец и заминава за град Ружнава, Словакия. Израства като юноша в Чехословакия (1984-1954). Учи във Висшия строителен институт в Бърно, а в 1954 година с помощта на Червения кръст заминава за Торонто, Канада, където сътрудничи на вестниците "Ново време", "Български глас" и "Народна воля". В Канада е основоположник на радипрограмата "Македонски радиочас", която води по радиостанция CKFH-1400, и главен редактор на вестник "Македонски живот". Следва Английски език и литература в Блурския колеж (1955-1959), а през 1960-1961 г. - Режисура в Ню Йорк[1]. В съдружие държи ресторант в Торонто[2].

През 1964 година се установява в България и завършва история в Софийския университет "Климент Охридски". Става първият носител на републиканската аспирантска стипендия "Кирил и Методий". От 1980 година завежда "Направление за фундаментално документиране на духовния мироглед на българския народ" в Института по култура към Комитета за култура и БАН. Събрал, изследвал и систематизирал народно творчество от Македония: 26 000 песни, 12 000 приказки, 334 000 поговорки, 60 000 клетви, 10 000 гатанки, 12 000 ругатни, 223 обноски, 1 200 благословии, 600 прокоби, 400 надгробни оплаквания, 1000 еротикони и 1800 легенди и предания.

Автор е на няколко стихосбирки. Под негова редакция са издадени "Спомените на Анастас Лозанчев, член на Главния щаб на Илинденското въстание в пределите на Битолския вилает", 2007, "Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев", както и биографична книга за живота на свещеноиконом Търпо Поповски - "Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски", 2003. Автор е на книгите “Глаголици” и “Кирилици”, написани на английски език и преведени от Владимир Свинтила, както и на тома "Образът на Русия в българските народни песни от Мизия, Тракия и Македония", 2009 и др.

През 80-те години на миналия век е автор и водещ на телевизионната поредица "Потомците разказват" по БНТ.

Полиглот, твори на гръцки, словашки, чешки, английски и български език.

Настоящата книга събира в едно издание две негови стихосбирки - "Глаголици" (1969) и "Кирилици" (1972).