Повторения

Мария П. Василева не е от приказливите поети, не е от тези, които пишат ред след ред, докато най-накрая достигнат някоя достатъчно убедителна комбинация от думи за финал. Напротив, при нея най-ясно се чуват мълчанията. Картините, запазени без обяснения в паметта. Съзерцанията, разказани по един странен, заобиколен начин.

Кристин Димитрова

Свежи и неочаквани метафори, великолепни скокове от един образ в друг, експериментален език, необикновено изострена чувствителност, живо въображение: всичко това присъства в поезията на Мария П. Василева. Езикът й ни показва света по един съвсем нов начин, отчуждавайки го, за да го направи по-близък.

Димитър Кенаров