И за любов да пишеш е престъпно

Такава се родих - наивнобяла,

сред февруарска лунна суматоха.

Под звуците на влюбени рояли

орисница добра ме омагьоса.

И като в приказките детски ми предрече

да бъда ручей и любов да бликам.

Но добротата може би ви пречи?

Нима забравили сте да обичате?

Ужасно е. И тъжно е. Простете.

Но своята душа ще пазя чиста.

Сред хищни плевели да бъдеш цвете

признавам, че е трудничко наистина.

Признавам си, че трудно е да дишаш,

когато ти отнемат и простора.

Обстрелвайки с омраза всички стихове,

дали забравили сте, че сте хора?

С безочие си грабехте от мене.

А цялата си топлина бих дала.

И няма кой душата ми да вземе.

Такава се родих. Наивнобяла.

Христина Маджарова