Епохата на българския цар Самуил • Език и писменост

Книгата представя епиграфското наследство от X и началото на XI в. в ново осветление, като на първо място, обглежда известните и запазени надписи от старобългарската епоха - както спрямо поводите за тяхното създаване, функцията и предназначението им, така и техните най-характерни палеографски особености. Разглеждането на епиграфските паметници като продукт на епохата е изключително важно, тъй като те непосредствено отразяват езиковата ситуация и са автентични свидетели на културната традиция. Сред паметниците, анализирани в книгата, средищно място заемат надписите, свързани с името на българския цар Самуил - надгробният надпис, който съдържа имената на неговите родители (от 993 г., намерен в с. Герман, близо до Преспа), и надписът на неговия потомък Иван Владислав (т.нар. Битолски надпис от 1015-1016 г.). Анализът на езика на X и началото на XI в., съотношението между книжовна норма и реално състояние на езиковите явления, засвидетелствани в епиграфските паметници, до голяма степен разширяват хоризонта на познанията за старобългарския език отвъд емпиричния материал и са база за нови проучвания.