В прегръдката на живота

Нима за толкова години създал съм купища картини за филми, драми театрални, за опери, украси актуални на столицата неспокойна и на Панагюрище достойно?

То беше сладко напрежение (завършваше без поражение). Наградите се сипеха отвред -уверено вървях напред.

И ето че поезията бликна, която истински обикнах.

Това животът подари ми -палитра и звънтящи рими. Настана времето спокойно за спамени добри достойно.

Деца и внуци са край мен във всеки нов и светъл ден. Човешкият живот е чуден спокоен е или отруден, но винаги напред върви.

Възпян е в хиляди творби останали в историята прашна и за безсмъртие - мечтата наша.

Богоя САПУНДЖИЕВ