Ореолът на Панагюрище

ОРЕОЛЪТ НА ПАНАГЮРИЩЕ

Над Панагюрище сияе и гори

като дъга небесна ореол -

венец от дъбови и букови гори,

още когато бил е Литопол.

Тук Красенската крепост в тежък бой

възпирала османска дива сган,

а тя прииждала, прииждала в безброй

като лавина, като ураган.

И в тъмна робска нощ пак светел ореол

над войнигарския и славен град,

признат за храбростта от турския престол,

градът растял културен и богат.

Но ето - в ореола блеснали искри

и Панагюрище раздуха жар -

към свободата свята пътя той откри

с Априлския величествен пожар.

Роди се първата република у нас.

Тя беше кратка, с радост и възторг

светът отново чу геройския ни глас -

свободен глас из родния простор.

Републиката бе удавена във кръв.

Помръкна ореолът на града,

а руският велик народ се вдигна пръв

и ни дари мечтана свобода.

Как тежко, бавно над града изпепелен

проблясваше отново там дъга -

растяха поколенията ден след ден, и

ззиждаха живота ни с тъга.

Таланти се родиха в този чуден град,

величието старо възкресиха

и в надпревара със съвременния свят

разрухата, мизерията победиха.

Сега към ореола нов цвят засия -

прекрасен лъч от „Асарел-Медет"

и Панагюрище щастливо заживя

уверен и с надежда занапред.

Със своя ореол градът ще свети вечно

и ще запише новата история

за бъдещето близко и далечно,

защото вечна е България!