Трима герои след края на Първата световна война: Едуар Перикур, талантлив художник и син на богат баща, който го отхвърля заради неговата хомосекуалност, Албер Маяр, параноичен скромен счетоводител, способен на голямо приятелство, и лейтенант Анри Д’Олне Прадел, кариерист, способен на убийство, каквото и извършва, за да постигне целите си. След примирието едва оживелият Албер и тежко раненият Едуар с мъка свързват двата края в Париж. За да оцелеят, те организират гениална измама – продават несъществуващи проекти за паметници на всички, които искат да почетат паметта на загиналите във войната. Прадел пък, за да забогатее и направи ремонт на наследственото си имение, се възползва от държавните поръчки, за да пренася разпръснатите по полето мощи на войниците в държавни гробища, като при случай пълни ковчезите с пръст и дори с костите на германски войници. Съдбите на тримата се преплитат, а покрай тях се появяват образите на сестрата и бащата на Едуар, на чаровното момиченце Луиз, на любимата на Албер…

През 2013 г. романът „Ще се видим там горе” получава наградата „Гонкур”, както и Наградата за предпочитания от книжарите роман, Наградата за най-добрия френски роман за годината от сп. „Лир”, Наградата на „Франс Телевизион”, италианската литературна награда „Рафаело Бриньети”, плюс още няколко награди, общо девет.

Оценката на критиката:

„Това не е поредният роман за Голямата война, а текст за меркантилното следвоенно време, в което се смесват една необикновена романтична история с далеч не блестящата реалност.”

„Разтърсващ, завладяващ роман за най-доброто и най-лошото в човешката природа.”

„Най-добрият роман на годината. Роман, който дълго ще помните.”

Този роман не е криминале, не е хорър трилър, този роман е истинско произведение на високата литература, което ви завладява с антивоенния си плам, със социалната си критика, но и с оригиналния си език, със сдържания хумор – и с уникалната способност на автора да ви държи в напрежение като в най-напрегнатите си сюжети.