Цветовете на пожара

Февруари 1927 г. Погребението на банкера Марсел Перикур. Дъщеря му Мадлен ще наследи финансовата му империя. Но ето че най-неочаквано седемгодишният й син Пол се хвърля от прозореца и се размазва върху ковчега на дядо си. Оцелява, но от този трагичен момент нататък животът на майка и син се променя драстично. Мадлен се сблъсква с алчността и подлостта на обкръжението си в едно време и в една Франция, когато на хоризонта вече засияват цветовете на пожара, който ще изпепели Европа. Унижена, съсипана, Мадлен ще намери сили и ще прояви чудеса от изобретателност, впускайки се в невероятно приключение, чиято цел е да отмъсти – за чиста радост на читателите – на всички изпречили се на пътя й. Мъст, достойна за граф Монте Кристо, от чийто автор Пиер Льометр признава, че е черпил вдъхновение.

***

Пиер Льометр (р. 1951 г.) е дипломиран психолог, пише от 2006 г. и е автор на десетина трилъра, два от които издадени от ИК „Колибри“ – „Алекс“ и „Булчинска рокля“.

Дотук получава 5 награди, а 4 от романите му са филмирани. Голямото признание идва с „Ще се видим там горе“ (2013) – роман за Голямата война (издаден от ИК „Колибри“), удостоен с наградата „Гонкур“, плюс още 8 награди, като филмовата адаптация му донася 9 номинации и 5 награди „Сезар“. Пет години по-късно следва продължение – „Цветовете на пожара“, вторият от десетината романа, които писателят нарича свой „балзаковски пъзел“ и чрез които смята да обхване периода 1920–2020.