Огледалото на нашите злочестини

От автора на „Ще се видим там горе” и „Цветовете на пожара” - последна част от трилогията

Април 1940 г. Луиз, вече на трийсет години (читателят си я спомня като момиченце от „Ще се видим там горе“) тича гола по булевард „Монпарнас“, след като е станала свидетел на покъртителна сцена. За да разбере значението ѝ, тя ще трябва да се потопи в историята на обхванатата от паника Франция. Доктор Тирион със своята трагична съдба, добрият приятел г-н Жюл, чувствителният и дълбоко почтен Габриел, готовият на всичко за любимата си Алис Фернан, многоликият и толкова чаровен манипулатор Дезире ни представят лицето на една драматична епоха, тази от Втората световна война, с официалната пропаганда, изпълнена с фалшиви новини, с хилядите бежанци, потеглили дори без да знаят накъде, само и само да са далече от агресора – все неща, които доскоро са ни изглеждали безвъзвратно отминали. С тази последна книга от трилогията си за периода между двете войни Пиер Льометр с майсторството на ненадминат хроникьор, с еднаква охота прибягващ до драматизма и сарказма, завършва една фреска, достойна за огромния му талант. И която въпреки изминалите десетилетия от описваните събития изглежда поразително актуална.

***

Пиер Льометр (р. 1951 г.) е дипломиран психолог, пише от 2006 г. и е автор на десетина трилъра, два от които издадени от ИК „Колибри“ – „Алекс“ и „Булчинска рокля“.

Дотук получава 5 награди, а 4 от романите му са филмирани. Голямото признание идва с „Ще се видим там горе“ (2013) – роман за Голямата война (издаден от ИК „Колибри“), удостоен с наградата „Гонкур“, плюс още 8 награди, като филмовата адаптация му донася 9 номинации и 5 награди „Сезар“. Пет години по-късно следва продължение – „Цветовете на пожара“, вторият от десетината романа, които писателят нарича свой „балзаковски пъзел“ и чрез които смята да обхване периода 1920–2020.