Село Слънчево | Ваеците на Маджурите

Житейската съдба така се наложи, че повече от половин век се занимавам с изследването на нашето историческо минало. И всеки път, когато се докосвам до нещо изровено от пепелта на забравата, се вълнувам и го прочитам. Така стана и сега, когато прочетох краеведо-родоведския труд за едно българско село, целунато от слънцето - село Слънчево, Варненско.

Похвални са няколкото години положени усилия от автора инж. Борис Димитров Войнов да издири и изследва много факти и материали от различни извори, за да достигне до историческите корени на това село и своя род. И както дълги и трудни са били пътищата и съдбите на тракийските бежанци и на планинците от балканските села Еркеч и Голйца, така дълги и трудни са били нощните бдения на автора, събирал зрънце по зрънце от истината за „ваеците“ и „маджурите“, за съдбите и поминъка на ония родоначалници, чиито имена носят много фамилии от днешното село Слънчево и другаде из България - навсякъде, където ги е разпилял вятърът на живота.

Прави отрадно впечатление, че авторът не се е вторачил само в едрите контури на историческите фактори, а с особена любов, топлина и почит ни разкрива съдбите на отделните мъже и жени, оставили своя знак и своето име във вековния живот на с. Слънчево. Затова добавеният материал „Войниците и бягството на смъртните от Шуменския областен затвор през 1942 година“ се вплита естествено и непосредствено в канавата на този краеведо-родоведски труд.

проф. Емил Боев