Хърватските бугарщици и техните български съответствия | Студии и материали
В наличност · доставка до 2–3 работни дни
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Автор
- Колектив
- Издателство
- БАН Марин Дринов
- Народност
- българска
- Година
- 2015
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 149
- ISBN
- 9789543228300
За книгата
Няма никакво съмнение, че през XV-XVI в. български епически традиции, свързани с дълъг 15- и 16-сричен размер и особен, „български“ начин на изпълнение, са били пренесени в Хърватското приморие и Далмация. Възможно е това да е станало в резултат на твърде тесните връзки на българските земи с Дубровник чрез пътуващи професионални певци и т.н. ... Особеният български тип епически песни, които са занесени там, в България са изчезнали (преобладаващият размер на юнашките песни сега е 10-сричният). Но те са изчезнали и в Далмация и Хърватско. Известни следи от тях могат да се открият в българското народно творчество, както това показа проф. Л. Милетич. Той обнародва и една съвременна българска песен „Дели Марко и бяла Рада“, записана преди войните в Лясковец, с преобладаващ 16-сричен стих, със следи от типичния напев на бугарщиците. Ето нейното начало:
Хей, Торлак Марко на бяла Рада думаше:
„Запретни бели ръкави, задигни златни скутови, хей, че отсей брашно нишесте, замеси бели бугачи
по девет оки едната,
хей, че напълни новата бъклица, дето събира малко ни много - до девет мери руйно вино!
Хей, у мамини ще идем на гости и на повратки“.
Петър Динеков
