Итанесиес

Сигизмунд Кржижановски (1887-1950), роден в Украина рускоезичен писател от полски произход. Детството и младостта му преминават в Киев, където завършва право в Киевския университет и наред с това изучава философия, психология, история на науката, литературата, музиката, театъра, чужди езици. През 1922 година се преселва в Москва и повече не я напуска. От огромното му по обем творчество приживе виждат бял свят едва няколко новели. „Незабелязан гений, равняващ се по талант на Едгар По и Александър Грин”, ще отбележи в работния си бележник поетът Георгий Шенгели. Двайсетина години по-късно тази следа ще отведе до съхранения по волята на съдбата архив на Кржижановски. Първата книга с негова проза излиза четири десетилетия след смъртта му.

Това, че е наричан още „руският Кафка” и е сравняван със Суифт и Хофман и Гогол (списъкът е дълъг), е продиктувано от съвършено свободното му ориентиране в световната литература и е по-скоро знак за интелектуалния фундамент на творчеството му. То съчетава разнородни тенденции, без да се вписва в нито едно нейно направление. Уникалността на художествения метод на Кржижановски, наречен от самия него „експериментален реализъм”, се състои в създаването на метатекст, репликиращ, за да реинтерпретира, и оттласкващ се, за да преосмисля и разкрива със специфичния си инструментариум, съчетание от парадокс и логика, абсурдното и трагикомичното в контекста на онази епоха, в живота изобщо. В най-различни, генетично свързани жанрове: притча, гротеска, философска фантастика, сатира, антиутопия. Особено в последния – като подводно течение през всички останали. Находчиво, духовито, забавно и тъжно и безпощадно.

„Щастливи сме, че творчеството на Кржижановски е било съхранено... Сега се вижда, че той е един от най-големите руски автори на миналия век.”

Робърт Чандлър, Файненшъл Таймс