Минало многократно време

От автора на „Христоматия на пияницата“

Херкус Кунчус (1965) е сред най-ярките белетристи на Литва днес. Известен драматург, есеист и изкуствовед, той е автор е на 17 романа, сред които „Орнамент“ (2002), „Не ми е мъчно за Dushansky“ (2006), „Един литовец във Вилнюс“ (2011) и др. На литовска сцена са поставени 12 негови пиеси. Книгите му са преведени в Русия, Германия, Швеция, Полша и др. Носител на редица национални и международни литературни награди.

Своето битие виждаме като отрязък, чието начало е раждането, а краят - смъртта. В този промеждутък най-разумните точки са началото и краят. Сега съм по средата на този отрязък, Затова не мисля какво ме чака и не си спомням онова, което е било. Просто се пързалям по правата, начертана ми някога от някого. Пазя се от всякаква ненужна ексцентричност, която е в състояние да прекъсне правата и да я превърне в хипербола, парабола или геометрична фигура. Харесва ми да се пързалям. Също така ми харесват и историите без начало и край, Защото те отразяват периода между раждането и смъртта. Финалът ми е чужд, както ми е чужда такава литература, в която повествованието Започва с прадедите на героя и завършва с раждането на потомъка точно в момента, когато той доживява последните си минути. Наистина не искам сюжети, избягвам ги, а към чуждите съм равнодушен, макар че мнозина са онези, които, съблазнени от тях, ги описват, а после получават За това премии и ниша в погребалната стена на историята на културата.

Херкус Кунчус