Ивановден

Любовта ми към тебе, мили,

е като дума, казана не на място,

като плач от безсилие,

като кон пред празна ясла.

И е съвсем непотребна

в деня ти, препълнен догоре.

Върти се около тебе -

кученце, вързано в двора ти.

Ближе ти ръцете предано,

гледа те все в очите,

скимти жалостиво, бедната,

когато - в досада - я сриташ...

Изобщо - иска си своето,

не те оставя на мира.

Но се пази от деня, в който

сама ще си скъса синджира.