Докога, Маргарито?

Докога, Маргарито?

от Маргарита Петкова

17,00 € 33,25 лв.

В наличност · доставка до 2–3 работни дни

  • Спиди, Еконт или Български пощи
  • Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
  • Връщане до 7 дни
Издателство
Персей
Народност
българска
Година
2026
Издание
първо издание
Корици
меки корици
Страници
226
ISBN
9786191613755

За книгата

Изданието е в чест на 70-годишнината на Маргарита Петкова. В стихове и откровения най-обичаната българска поетеса дава своите отговори на важни въпроси на живота.

„Първият въпрос, който помня, е „Докога?!", последван от името ми, ту галеното, ту цялото, в зависимост от възрастта. Докога ще продължаваш да си правиш каквото си наумиш? Докога ще пресичаш булеварда диагонално? Докога през едното ухо ще ти влиза, а през другото излиза? Докога всички налице, а ти наопаки?... И никога не съм давала отговор на този въпрос. Просто не е стоял пред мен – аз си знам, че това, което правя и мисля, е така. И мога да обясня защо, ако ме изслушат. Защото винаги, каквото и да направя, съм отговаряла за постъпките си. Плащала съм си с лихвите за грешките и съм била безотговорно щастлива с резултатите. Както се случи. Нали трябва да благодариш и за меда, и за жилото, иначе не става... За да извадиш меда от кошера на живота си, ще понесеш къде повече, къде по-малко ужилвания. Битието е кристално ясно, ние го замъгляваме с дъха си – ту учестен от гняв и болка, ту замрял в блаженство и сладостност. А отговорите идват сами, ако правилно си задаваш въпросите. Та „Докога, Маргарито?" съдържа моите отговори пред живота. Може някой от тях да е дълго търсеният от вас самите."

– Маргарита Петкова

***

ПРИТЧА

Ще настъпя змията, когато я срещна.

Ще размажа главата й със петата си боса.

Нямам никаква мания за безпогрешност,

нямам общо ни с принца, ни с просяка.

Нямам бивши заслуги към бивши режими,

ни сегашни към днешни предтечи.

Имам своето собствено българско име

и едната чест, дето е речено.

А дали се страхувам – няма нужда от отговор:

герой мама не ме е родила,

нито пъпът ми хвърлен е в огъня –

да не си знам ни смелост, ни сила.

С бабаити аршин не умея да меря,

не предавам бабаитлъци.

От безсилие често изпадам в истерия,

да си трия сълзите ми служат юмруците.

Но ще стисна душицата своя за гърлото

и дай Боже, щом срещна змията,

ще настъпя главата й – няма отърване,

нито избор – зад мен са децата ми.

- из книгата

Още от автора

Маргарита Петкова

Всички 16

От същия раздел

Може да ви хареса

Българска съвременна поезия