Естетика на Не-красивото

Естетиката на He-красивото е на родилното ложе. За нея все още не се говори, а категориите, с които работи, остават извън досега провеждания естетически дискурс. Теоретиците продължават да разглеждат изкуството като моно-полна територия на прекрасното или поне на положителни ценности и позитивен естетически идеал, където побеждават доброто, истинното, хуманното. За Не-красивото (грозното, ужасното, абсурдното, диаболичното, уродливото, хаотичното, безформеното, кичозното и пр.) се споменава тук-там, но винаги на заден план с оглед на неговото въздействие върху възприемащия субект: като “негатив-ност“ (Хегел), „антипатия“ (Теодор Липс), отблъскващи емоции (Йоханес Фолкелт), критическа дистанция (Бертолт Брехт) и т.н. Неговите прояви биват лишавани от собствена естетическа значимост и поставяни под знака на позитивни ценности. Естетиката на Не-красивото няма за цел да морализира, политизира или да защитава негативните явления, а да очертае естетическия потенциал на група категории, влизащи в нейния обем, всички те извлечени от изкуството, но досега останали настрани от теоретичен анализ. Тя разширява границите на естетическото, като вмъква в тях и негативни явления, но не като подчинени, зависими или помирени с прекрасното и неговите разновидности, а като самостоятелни акценти в многостранната естетически ценностна система.