Екзистенциалната тема има множество лица и ракурси – безумието, лудостта, страданието, болестта, смъртта… Ян Бялостоцки разширява тая тема, позовавайки се на склонността на някои живописци да изобразяват руини. „Тъкмо бароковият и романтическият класицизъм разработи напълно мотива за руината като символ за суетността и преходността“ (1:196). Руините символизират също така нетрайността на всичко сътворено и с труд изградено от човека. Има нещо драматично и печално в тяхното запустение и обезлюдяване.

Но нека се обърнем към по-новото време! Екзистенциалната тема отново се разработва, но не поради нравоучителни цели или социално-сатирични и критически намерения, а като атрактивна и оригинална иновация с шоково въздействие върху зрителя. Първоначалният философски контекст (самотата на човека в свят без бог, без морални, религиозни и социални ценности) е разширен и допълнен с многостранните битийни проблеми на човека.

***

Съдържание:

Част I: Екзистенция и изкуство

Екзистенцията и предизвикателствата на модерното изкуство (Екзистенциалната тема в българското изобразително изкуство (19. – 20. век)

Екзистенциалната тема във философски ракурс

Екзистенциалната тема през погледа на българския творец

Пенчо Георгиев – под кобния знак на Смъртта

Иван Милев – екзистенциално докосване до сакралното

Гошка Дацов – в плен на меланхолията (Тъгата, спътник на битието, просмукала всеки жизнен рефлекс)

Антон Дончев – битието: единство от противоположности

1.Трагизмът на един народ. Петвековното робско битие

2.На другия полюс – триумф и празненство

Иван Ненов – футуризъм, модерен реализъм, примитивизъм. Екзистенцията, претворена през плуралистична призма (Екзистенцията като изкуство и житейска реалност)

Славка Денева – естетизираният хаос от предмети; дискретният живот на мъртвите вещи (Човешкото присъствие в хаоса от вещи, нужни и ненужни)

Румен Гашаров – тривиалното битие на провинциалното момиче (Сюрреалистична мимикрия)

Иван Петков –социополитически воал върху човешкото битие

Вълчан Петров – от божествена към човешка екзистенция

Станислав Памукчиев – в потайностите на един праисторически свят (Праисторическата екзистенция; парадоксалните й превъплъщения)

Творецът Тони Тодоров – битийната драма на човека (Среща с един истински екзистенциалист)

Димитър Буюклийски – екзистенцията като геометризирана хармония

Скулптурните търсения на Димитър Рашков. Екзистенцията като вакханално опиянение

Мая Горова – загадъчният живот на старите вещи (Загадъчният живот на старината)

Борис Желев – очарованието на старовремския бит. Старина, обречена на забрава (Вещите от патриархалния бит разказват)

Христо Цацинов – жената, неразрешимата загадка на битието (Човешката екзистенция във феминистичен ракурс)

Николай Майсторов – драматичната визия на евангелските събития

Спартак Дерменджиев–Парис – превъплъщенията на плътския грях

Любен Стоев – съществуване без грим и фанфари

Николай Стоев – битийни абсурди, просмукани от жизнеутвърждаващ хумор (Глупостта – вечният спътник в човешкото битие; човешката екзистенция в хумористично-сатиричен ракурс)

Лика Янко – парадоксите на примитива

Красимир Добрев – модерността в диалог с миналото

Част ІІ:

Естетиката – наука за изкуството или самоцелна медитация?

Естетиката като наука

Символът в модерното изкуство

1.С лице към проблема

2.Анализ на модерния символ върху материал от няколко творби

От илюзия към реалност

Изразът в модерното изкуство

Артистизмът в изкуството

Естетическата рецепция