Социален живот и изкуство

Съдържание:

Предговор

І. Изкуството по ръба на естетическото

Изкуство и мода

Изкуство и пазар

Масовата култура и изкуството

1. Първият рейд на масовата култура в българското

приложно изкуство

2. Наслоенията на масовата култура върху изкуството.

Корените на кича

3. Неомитологизиране

4. Демитологизиране

ІІ. Институциите на изкуството

1. Двояката роля на институциите на изкуството

2. Цензура и автоцензура

Църквата и изкуството

1. Творческият парадокс (по материали от

традиционното изкуство

2. Религиозният кич

3. Десакрализиращата сила на реалистичното

натуроподражание

Художествената академия, респ. факултетите за

изобразително изкуство – ролята им в творческия процeс

Художествената критика – амбивалентната Ј намеса в

литературата и изкуството

1. Художествената критика против фалша и творческата слепота

2. Деструктивната критиката

3. Ролята на личността

4. Новатори и консерватори

5. Нихилизмът на „ликвидаторите

Изкуствознание и политика

ІІІ. „Неестетическите“ жанрове

Отхвърленият наратив

Социалната „художествена“ творба

Сатирата – извън естетическия борд

1. Сатирата през призмата на традиционната

идеалистическа естетика

2. Сатирата – нежелана и недолюбвана

Парадоксалният характер на карикатурата

„Вулгарната творба“ („Вулгарният роман“)

Eротичното изображение – естетизираната непристойност

Неестетическият момент като органична съставка на изкуството

ІV. Изкуство и живот

Изкуства за жизнената среда

1. За универсален формоизграждащ жизнената среда

творчески принцип

2. Култура на формата, култура на виждането – ключ към

модерната цивилизация

3. Естетизацията на градската среда като проблем

4. Неоавангардът – преобръщане парадигмата на изкуството

5. „Естетизацията“ на градската среда – отговор на психиката на модерния човек

6. Въпросът „изкуство – живот“ в ирационален ракурс

7. Голямата утопия

8. „Смъртта на изкуството”

9. Кратка бележка

V. Антиестетически манипулации при неконвенционалното творчество

1. Парадоксите на антиизкуството

2. Деструктивните тенденции при неоавангарда в

социологичен ракурс – антипод на традиционния възглед за

цивилизаторската роля на прекрасното

VІ. Изкуство и истина

VІІ. Изкуство и конюнктура

1. Към съвременната българска конюнктура

2. Драмата на художниците-„академици“ от 18. и 19. век

VІІІ. Социалното „потребление“ на изкуството

(няколко акцента)

1. Неудовлетвореност от традиционния тип естетическа комуникация

2. Типове отношение „творец – зрител”

3. Още няколко думи за модернизма