Калевала. Фински народен епос

Началната и последната песен на "Калевала", дописани от нейния съставител Елиас Льонрот, ни внушават тъкмо желанието и възможността да се преодолее преходността на бремето чрез словото и песента, приказката и легендата, чрез верността към образите, завещани от митологията, както и към героите, наследени от историческото минало. Като ни среща е митически божества и народни герои, като ни предлага ярка с дребните си символи версия за сътворението на света, "Калевала" въвлича в разказа си все нови и нови "съвременници", прекланяйки се тъкмо пред живия, можещия, мислещия човек. Епосът е жива енциклопедия, но и апология на народния живот, одухотворена тъкмо от човешкото присъствие в него, както и от конфликтите, които могат да се породят от различните човешки характери в семейството, рода, народността и другите народности. Енциклопедичният характер на епоса е заслуга на финските, карелските и донякъде инкерелските народни песни, на целия фински езиков свят до осемнадесетия и началото на деветнадесетия век, когато всъщност започва събирането и издаването на тези руни в отделни сборници. Подредбата, а с това и структурата на "Калевала" е дело и лична заслуга на родения през 1802-ра и живял до 1884-та Елиас Льонрот. Син на селски шивач, той учи медицина, но посвещава усилията си на епоса, на обогатяването му с нови песни, търси тяхната свързаност и последователност, "сглобява" през 1835-а първия си сборник, а през 1849-а издава "Калевала" такава, каквато я представяме сега на българския читател - с петдесет руни и близо 23 хиляди стиха.

"Калевала" - това е погледът, възхищението и критичната оценка на Елиас Льонрот върху цялостното песенно наследство на финския езиков свят. Неговият подход заслужава и до ден днешен внимание, особено в култура като нашата, която се отличава с изумително народно творчество, както и с обемни, еднакви по форма, но все още несвързани от никого цикли от народни песни, каквито са тези за Крали Марко или за майстор Манол.