Поледица

Наситих се на стихове

и на злокоби се наситих.

Сега ме будят страхове,

които правят ме все по-тих

и мълчалив като скала,

и по-непредвидим от блато.

Ако далече си била,

ще приближа към теб, която

не ме остави и не ми

поставяше кармични знаци.

Сега прокобата ръми

като поледииа... Близнаии

или предвестници на скръб

са думите любов и гибел?

Сега съм стар, не съм ти скъп,

не съм предавал и убивал

и още хиляди „не съм“

предначертават паметта ми.

Като последица от гръм

разбиват се кардиограми,

в които спрях или не спрях

за първи път или за стотен...

Като поледица от грях

ръми страхът ни доживотен.