Мълком. Стихотворения

Мъртви думи погребвам сред жива котловина -

гробчета детски блещукат

на листопада в кипежа.

Болката ми нараства с постоянна величина

като противостоене

на тази предутрин свежа.

Свикнах да отговарям притчово и на места

истината прикривам с дрипави идиоми.

Бягството по понтони ме кара да отмъстя

за загуби, предизвикани от рискове и притоми.

Злодеите не допускат до себе си своя враг,

връзват в юмрук страховете,

вливащи се спонтанно,

и стигащи безпроблемно всеки домашен праг,

поглъщайки всяка пропаст

с движение непрестанно.

Върху поруменели бузи от безответна страст,

спуска се флегматичност, близка до висотата

на облак неразгадаем и придобива част

от екстаза към тази все още неосъзната

първоначална воля на небесния предикат,

който не се вълнува, че го обезсмъртяват...

Мълком погребвам думи,

вписвам ги в смъртен акт

и забелязвам: същото хиляди други правят.

- из Мълком