КРЪГЪТ МИСЪЛ. В годината на големите литературни юбилеи

„Мисъл" е най-значимата българска колективна литературна персона. Това е точно Четворката и само тя: Пенчо Славейков - епикът, д-р Кръстьо Кръстев - критикът, Петко Тодоров - осмислилият в своите идилии и драми българската фолклорна култура в модерен дух, Пейо Яворов - трагическият поет. С привличането на Яворов кръгът се „сключва", затваря, завършва. Той е именно кръг, защото не е отворен, не може да се поместват „вътре" и други писатели. (Конфигурациите на назоваваните също кръгове „Хиперион", „Златорог", „Стрелец" са от съвсем друг тип. „Хиперион" е свръхцентриран около Теодор Траянов и неговия пророк Иван Радославов. Останалите са сателити с отразена светлина. „Златорог" е пределно отворен, с неопределен брой близ­ки участници, той търси и привлича талантите всред новите и сега идващи­те. А „Стрелец" е по-скоро полемизираща общност, обединена от враждебен устрем срещу символизмите и срещу всички останали.) Другите литератори - младите, новите - в списание „Мисъл" са около Кръга. Всеки от писателите на Великата четворка има своя роля, както и своя уникална обособена литера­турна личност. Кръгът естествено няма оповестена формална структура; няма и йерархии - четиримата са равноправни, въпреки водещото място на Пенчо Славейков и д-р Кръстев.