Паратактични отношения в историята на българския книжовен език

Монографията на Ваня Мичева е посветена на най-малко проучената област от историята на българския книжовен език -синтаксиса. Цялостните и системни разработки и то върху отделни паметници или отделни периоди са единични. Липсва целенасочено изследване на историческия паратаксис и хипотаксис, което да проследява диахронно съответните характеристики и развойни процеси в продължение на векове в българското книжонно езиково пространство. Затова избраната тема буди адмирации както зароди пионерския й характер в много начинания, така и заради необходимостта от специализирана подготовка на нейното разработване.

Ваня Мичева ограничава изследването си тематично и хронологично паратактичните отношения в книжовния ни език в рамките на осем века - от края на IX до края на XVII в. Изборът й на изворовия материал е ясно формулиран - става въпрос за три паметника от трите основни периода в историята на българския език (Пространните жития на св. Кирил и св. Методий, Бдннския сборник от 1360 г. и Тихонравовия дамаскин от XVII в.), които са представителни за езика от съответния период и не са изследвани от гледище на паратаксиса.