Обратно броене

Зарадва ме – очаквано – новата книга на Владислав Христов „Обратно броене”. Беше ме зарадвала и „Германии”, но тогава в удоволствието се намеси и неудовлетворението от себе си: отдавна познавах и харесвах Влади, а ето че не бях очаквала чистата сила на онези кратки стихотворения. Сега на новите се оставих със спокойно доверие. Те водят по път лъкатушещ, едновременно обратен и днешен, тръгващ от дивото на зрелостта към миговете, които са го създавали. Създали са поезия.

Екатерина Йосифова

В тази книга Владислав Христов е осъществил баланс между лаконичността и осмислянето. Обратното броене на зрелостта е започнало. Стихотворенията са сякаш вълни, които се застъпват, разминават, образуват водовъртежи и плисват на брега, за да се отдръпнат отново. Поезия, която диша свободно и по странен начин прави читателя спокоен от тази свобода, въпреки тревожността на времето.

Силвия Чолева

Поезията не е за всеки. Но тази книга със своята измамна простота крие сериозно поетическо майсторство. „Обратно броене” има глас, който всеки ценител на поезията би припознал като свой. Стихотворенията в нея са прости и ясни като заснежено поле. Но отдолу под снежната бяла покривка се крие нещо истинско, което спонтанно ни показва своето присъствие. Присъствие под привидното отсъствие.

Владимир Левчев

(откъс)

* * *

любим се сред развалини

дом който не обитаваме

който не ни обитава

в тишината две кухи

птичи тела

остарели сме скъпа

да скъпи остарели сме

но виж навън е пролет

люлякът в очакване

разтворил е бедра

* * *

мълчи ми се

казва Бог

мълчи ми се

повтарям след него

мълчи ми се

подема всяко същество

настъпва тишина

но ето:

плясък на пъстърва

* * *

често изхвърлям

белачката за картофи

заедно с обелките

после дълго ровя в казана

кварталните клошари

се събират край мен

какво търсиш

ме пита един от тях

любовта си

отговарям