Германии

„Германии“ на Владислав Христов е забележително четиво. Този настръхнал монтаж от експресивни фрагменти разкрива един от най-тежките проблеми на днешното ни българско битие – емиграцията. В никои други подобни четива не ме е засягала така остро емигрантската тема, както в тази лапидарно изразена драма. Необикновената напрегнатост и наситеност на тази поезия, нейният размах и дълбочина поставят „Германии“ сред най-значителните творби на съвременната ни лирика.

Иван Теофилов

Стихосбирката „Германии“ прави според мен много повече от журналистиката или публицистиката по темата за емигрантството. Тя влиза директно и деликатно в разтерзаното сърце на съвременните млади българи, принудени да познаят себе си и света в екстремните и трудни условия на живота в чужбина. Тази книга показва, че съчетанието на актуална проблематика и висока поезия е не само възможно, но в случая отлично осъществено.

Силвия Чолева

Само след няколко прочетени стихотворения и започваш да виждаш света през очите на Владислав Христов. В този свят има повече светлина, затова забелязваш каквото иначе пропускаш, и си склонен да простиш в случаи, в които иначе си безпощаден. И докато изрича истини, без голяма надежда, но и без страх, че няма кой да го чуе, думите му не са обикновени. Те идват от дълбочини, от които само неподправеното поетическо чувство е способно да ги извади.

Палми Ранчев

***

още на третия ден

си купихме орхидея

носела щастие и любов

пръскайте я с вода

всяка сутрин

иначе умира

поясни продавачката

колежката й

само се усмихваше

така и не разбрах

какво премълча

***

когато бутам

количката с бельо

по коридорите на хотела

си мисля за сизиф

дали и той не е бутал

количка с бельо

на кого ли е постилал

прани чаршафи

за да легне в тях

с някоя чужда жена

***

след всеки смях

гълъбите на площада

излитат уплашени

слънцето едва пробива

през перата им

в тъмното

никой повече

не се усмихва

из „Германии“