Новели

Алфред дьо Мюсе (на френски: Alfred Louis Charles de Musset-Pathay) е френски драматург, поет, романтик и новелист, член на Френската академия - 1852 г.

В творчеството му се преплитат искрени чувства, жизнерадостност и любов към живота с песимистично разочарование и отчаяние. Алкохолните му запои му носят прякора „Залитащият рицар на разливащата се чаша”. Преоткрит е отново през 20в. като един от най-великите френски романтици.

Роден на 11 декември 1810 г., Мюсе принадлежи към изключително културно аристократично семейство, от което наследява вкуса към изящната словесност и към изкуствата. Предполага се, че негова прапралеля е Жана д’Арк и е в роднински връзки с поета Йоахим дьо Беле. Баща му, Виктор-Данатиен дьо Мюсе-Пате, е висш държавен чиновник, завеждащ кабинета на министъра на войната и литератор, роден е на 5 юни 1768 г., аристократ либерал. На 2 юли 1801 г. сключва брак с Едме-Клодет – Кристин Гюйо – Дезербиер, родена на 14 април 1780 г., дъщеря на политика и литератора Клод-Антоан Гюйо-Дезербиер (1745–1828). Двамата имат четири деца: Пол-Едме, роден на 7 ноември 1804 г.; Луиз-Жени (родена и починала през 1805 г.); Алфред, роден на 11 декември 1810 г., и Шарлот-Амели-Ермин, родена на 1 ноември 1815 г. Дядо му е поет, а баща му е специалист по Жан-Жак Русо, чиито творби издава. Фигурата на Русо има основополагаща роля в съзнанието на поета. Той многократно му отдава почит и атакува неговия противник Волтер. Негов роднина, при когото прекарва ваканциите си в замъка „Коне“, е писателят Луис Александър Мари дьо Мюсе, маркиз Дьо Коне (1753–1839), командир на гренадирите и смел воин, носител на много кралски отличия. Гледката от замъка към камбанарията на църквата в Коне го вдъхновява за прочутата Лунна балада. Неповторимата атмосфера на красивата провинция е отразена и в комедията С любовта шега не бива, както и в новелата Марго. През октомври 1819 г., още ненавършил девет години, е записан в прочутия колеж „Анри ІV“, където и до днес има негова статуя. Там най-близък приятел му е Фердинан Филип Луи Шарл Ерик Розалино д’Орлеан, херцог на Шартър (1810–1842), най-големият син на крал Луи-Филип І. През 1827 г. Мюсе получава втора награда на конкурса по латински. По-късно започва да следва медицина, право и живопис, но бързо се отказва, защото е силно привлечен от литературата. На 31 август 1818 г. в дижонски вестник се появява баладата му Сън. През същата година публикува свободен превод на Изповед на един английски пушач на опиум от Томас де Куинси.