Формиране на съдбата и живот след смъртта

Безкрайно страдание пронизва обкръжаващата ни атмосфера в областта на възприятията и чувствата. Омраза и антипатия веят в духовното пространство и лесно могат да покажат колко далеч, далеч още са хората в наше време от онази любов, която е искал да възвести този, чието Рождество се чества на Коледа. Но една мисъл изпъква особено на преден план. Ние мислим за това как врагът може да противостои на врага, съперник - на съперника, как хората могат взаимно да си причиняват смърт и как могат да преминат през същата порта на смъртта с мисълта за божествения водач на светлината, за Исус Христос. Спомняме си как над Земята, по която се ширят война, страдания и раздори, могат да са единни тези, които иначе са толкова разединени, доколкото в глъбините на сърцето си носят връзката си с това, което е навлязло в света в деня, който отпразнуваме тържествено като Коледа. Мислим си как чрез цялата вражда, чрез цялата антипатия, чрез цялата ненавист в човешките души навсякъде по това време от кръвта и омразата може да си пробие път едно усещане: мисълта за съкровената свързаност с Единия, с този, който е свързал сърцата с нещо по-висше от всичко, което някога би могло да разедини хората на Земята. Така че тази мисъл наистина е от безкрайно голяма величина, една мисъл с безкрайна дълбочина на чувството, мисълта за Исус Христос, която обединява хората, колкото и разединени да могат да бъдат те по отношение на всичко, касаещо света.

Рудолф Щайнер