Лятото на астрите

Понякога забелязваш автора от едно стихотворение,

едно четиристишие или дори от една строфа.

Така открих за себе си Илеана Стоянова от стихотворението

й за гроба на майката в книгата „Острови от кобалт” (след която бяха отпечатани осмата й „Дъждовден” и деветата „Лятото на астрите”).

Едно стихотворение, откровение, вик или повест. Но

всъщност – заради огромния заряд в него, тази болка-

мъка, тази някак материална органичност.

Вероятно сте забелязали, че точно органичността някак липсва, отсъства или е избягала от многобройните платна на

съвременната ни поезия.

И вместо нея се настанява модерно седнала накриво измъчената книжност и бездуховна претенциозност.

Вероятно точно заради това ме разтърси естествения вик на Илеана.

Това стихотворение – за Задушница – би докоснало сърцата

на мнозина.

Докато чаках да получа новата й книга „Лятото на астрите”

ми се струваше, че няма да мога да се огранича да

пиша само за любовната й лирика.

Защото – имаме някак изграден образ, някакъв,

да, шаблон като кажем – любовна лирика. Струваше ми се, че ще бъда някак стеснена от самата тема.

И толкова по-голяма е радостта ми от срещата с тази нова книга за старата, древна история, наречена любов.

Поетесата разбира и живее любовта в различни

времена и състояния. За нея любовта и музиката са

едно и също. Както картините, живописта и любовта.

Както всички любими автори, чиито имена Илеана е

включила в това томче. Те са неразривни от

живота й. Врастнали с нейната емоционалност. Музиката,

багрите, а може би и цялата природа са израз на

любовта, различни нейни тонове и звуци.

И има една задъханост, проникване, вливане в това „живееене в/ или чрез любовта”. Любовта, която е всичко и

навсякъде – дали в стаята, леглото и музиката или на

Емпайър стейт билдинг, тя има общо дори и с

икономическите закони.

Чрез тази книга Илеана Стоянова, а и с останалите, струва ми се е разширила „територията на любовта”. А също така я е намерпла като част от нашия болезнен, противоречив и много често – несправедлив съвременен живот. Както можем да открием себе си и своите реакции или отклик в строфите на стихосбирката, точно тъй тя е и

удивително физиономична, разпознаваема, единствена.

Нейната оригиналност иде от неповторимата личност, език, натура на авторката. За мен е радостно.

Много поетични открития като текст и метафора можем да срещнем тук и да се насладим на мъчната, понякога откровеност.

Разбира се, в „Лятото на астрите” срещаме поетесата

и като познаваща формите на любовта, нейните

отчаяния, нейния пясък или – „ и в камъка познах

раздялата със всичко скъпо”.

Струва ми се, че с тази книга Илеана Стоянова ни казва: „Любовта не е щадящо чувство, нито дори това, което наричаме обикновено – любов. Тя не само е всичко, което ни заобикаля и в което се блъскаме или слушаме

музиката му, галим багрите и клетките му. Да, тя е

всичко върху което стъпваме и се люлеем като вода,

прегръщаме и се отбраняваме, тя е цялото

съвършенство на мига,и деня,и живота. Тя е просто Сътворението”.

Или поне аз така чета тази книга.

Много е нова и хубава, Илеана!

08.02.2017 г. , Рада Александрова

***

Илеана Стоянова е пряка потомка на възрожденския поет Добри Чинтулов. Софиянка.

Работила е като научен сътрудник по икономика, като PR в търговски фирма, а през последните 20 години като икономически журналист в различни столични вестници. Председател на дружество в Съюза на българските журналисти.

Член на Съюза на българските писатели.

Множество публикации в литературни списания, алманаси, поетични антологии и вестници. Носител е на литературни награди за поезия.

Стиховете й са превеждани на френски, сръбски и македонски в различни европейски литературни издания.