Москва 2042

Предвиждам, че някои читатели ще се отнесат към тази история с недоверие, че ще кажат: е, чак пък толкова, измислил си го е, това не може да бъде. Няма да споря може ли, не може ли, но трябва да ви заявя абсолютно отговорно, че никога и нищо не си измислям.

Разказвам само това, което съм видял със собствените си очи. Или съм чул със собствените си уши. Или което ми е разказал някой, на когото имам абсолютно доверие. Или не абсолютно. Или абсолютно не. Във всеки случай всичко, което пиша, винаги се основава на нещо. Понякога дори на нищо. Но всеки, който е запознат поне отгоре-отгоре с теорията на относителността, знае, че нищото е разновидност на нещото, а нещото е всъщност онова, от което може да се извлече още нещо.